Mar 26

Регистрация на марки

  Сред често задаваните въпроси, които адвокатите и адвокатските кантори, занимаващи се с авторско право, търговски марки, промишлен дизайн и др. (право на интелектуалната собственост) получават от своите бизнес и корпоративни клиенти, са тези, свързани с различните видове регистрация, която би могла да получи една марка и защитата, която гарантира тази регистрация. Макар и в България да е вече факт навлизането на марките на редица успешни чуждестранни фирми, редица от официалните вносители на дадена марка за страната ни не са наясно с това дали марката се ползва със защита за територията на страната ни, на какви условия тя трябва да отговаря, за да се ползва с такава защита, по какъв начин правопритежателят на марката следва да им отстъпи право на обикновенна или изключителна лицензия върху марката за територията на страната, какви стъпки е необходимо да бъдат предприети, за да може отстъпената лицензия да бъде противопоставима на трети лица.

  На първо място следва да се уточни, че преминаването през процедурите по регистрация на национална марка в Българското патентно ведомство гарантира пълния обем на защита на марката по Закона за марките и географските означения (ЗМГО), но само за територията на страната. По силата на актовете международното право и на европейското право по проблемите на интелектуалната собственост, единственото предимство, което дава националната регистрация на търговска марка е правото на по-ранен приоритет. Защита по същество обаче притежателят на национална марка не би могъл да получи за чужбина само по силата на националната си регистрация.

  Следващото ниво на защита на търговска марка изисква нейната регистрация в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (от. англ. OHIM) със седалище в гр. Аликанте, Испания. Този тип регистрация на търговската марка и защитата, която той гарантира са подробно разписани в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 207/2009 НА СЪВЕТА от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността. Най-общо регистрацията на търговска марка в OHIM гарантира на нейния притежател защитата й на територията на целия Европейски съюз.

  Последното ниво на защита на една търговска марка би могло да бъде постигнато посредством регистрацията на марката като световна марка. Основният международен акт, регламентиращ световната марка и нейната регистрация е т.нар. Мадридска спогодба за международната регистрация на марките. Компетентен да извърши регистрацията на световна марка орган е Международната организация по интелектуалната собственост (от англ. WIPO) със седалище в гр. Женева. Характерно за този тип регистрация обаче е, че регистрираната като световна марка се ползва от съответната защита, но само за конкретно посочените при регистрацията държави-членки на Мадридската спогодба. За всяка отделна държава-членка, в която притежателят на марката би искал да се възползва от защита, се заплаща отделна такса.

 

  По отношение на лицензионните договори, които вносителите на чуждестранни търговски марки подписват със своите лицензодатели, следва да се има предвид, че в зависимост от вида регистрация на марката, договорите следва да отговарят на определени изисквания на съответното национално, на европейското или на международното законодателство, както и да бъде изпълнена процедурата по тяхната регистрация към съответните ведомства. Без последващата си регистрация, договорът за лицензия на търговска марка не е противопоставим на трети лица, което е от съществено значение за получаването на нейната защита, предвидена по закон.

  Различните производства свързани с търговска марка се извършват или лично от притежателя на марката, или от местен негов представител по индустриалната собственост. Поради значителната сложност и продължителност на производствата обаче правната консултация с адвокат е препоръчителна.