Apr 9

Застрахователно право. Общи положения.

  Отношенията свързани със сключването на застрахователни договори и тяхното изпълнение / неизпълнение, предявяването на застрахователни претенции срещу застраховател, регресните искове на застрахователя срещу причинителя на вредата и редица други сврързани с тях въпроси са все предмет на застрахователното право. Най-общо нормативната уредба на застрахователното право се съдържа в Кодекса за застраховането (КЗ) и субсидиарно приложимите Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ).

  Макар и застрахователите често пъти да си измислят нови видове застраховки, от правна страна видовете застрахователни договори могат да уреждат само застраховки, които са изрично предвидени в закона. Те могат да бъдат имуществени или лични, спестовни, или застраховки „Гражданска отговорност”, като застраховките „Гражданска отговорност” са подвид на имуществените застраховки.

  В застрахователното право лицата, имащи под една или друга форма някаква връзка със застрахователното правоотношение имат различни правни наименования – застраховател, застраховащ, застрахован, трето лице в застрахователното правоотношение. В повечето случаи фигурата на застраховащия и застрахования съвпадат в едно и също лице, но е възможно застрахованото лице да е различно от застраховащия – така например е при договорите за застраховка на пътници, които превозвачите сключват от свое име, но в полза на пътниците. Застрахователят би могъл да бъде акционерно дружество, взаимозастрахователна кооперация, европейско дружество като отделен вид дружествена форма или клон на чуждестранно лице търговец. Трето лице в застрахователното правоотношение е например пострадалото лице при договор за застраховка „Гражданска отговорност”, при която то, макар и да не е участник по договора за застраховка, има право на пряк иск срещу застрахователя по силата на КЗ.

  Основни термини и същевременно условия за действието на застрахователния договор са застрахователният риск и застрахователният интерес. Застрахователният риск е двузначен термин – от една страна с него се означава застрахователното събитие, при настъпването на което за застрахователя възниква задължението да извърши застрахователно плащане, а от друга страна с него се назовава вероятността да настъпи застрахователното събитие и свързания с него вредоносен резултат. Вероятността от настъпването на застрахователното събитие има обуславящо значение за размера за застрахователната премия, която застраховащият дължи на застрахователя. При изменение на вероятността от настъпването на застрахователното събитие застрахователната премия се изменя, независимо от това, че нейният размер е бил фиксиран при първоначалното сключване на договора. Застрахователният интерес от своя страна представлява ценността, която застрахованият рискува при настъпването на застрахователното събитие. Без застрахователен интерес, който да стои в основата на договора за застраховка, застрахователното правоотношение се погасява по право.

  При настъпване на застрахователното събитие за застрахования се поражда правото да иска от застрахователя плащане в размер на претърпените от него вреди, но в рамките на предварително определения застрахователен лимит. При застраховката „Гражданска отговорност” третото пострадало лице има правото на пряк иск срещу застрахователя на лицето, виновно за настъпването на застрахователното събитие. От своя страна застрахователят в случаите на умишлено причиняване на вреда на третото лице има правото на регресен иск срещу застрахования по застраховка „Гражданска отговорноост”. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", а пострадалото лице има сключена имуществена застраховка (напр. от типа „Автокаско”), застрахователят по имуществената застраховка („Автокаско”) встъпва в правата на застрахования пострадал срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

  Спецификата на застрахователното правоотношение, множеството лица и държавни органи, имащи под една или друга форма връзка с него и спецификите на застрахователния договор като отделен вид търговска сделка предопределят сложността на застрахователното право като подотрасъл на търговското право и налагат нуждата от внимателен и професионален подход при разрешаването на всеки отделен застрахователен казус.