Mar 30

Действие на съдебното решение по чл. 632, ал. 5 ТЗ върху правомощията на синдика в производството по несъстоятелност

  Подобно на индивидуалното принудително изпълнение срещу длъжници по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което е свързано с понасянето на редица разноски и производството по несъстоятелност, уредено в Търговския закон (ТЗ), като сложна процедура по провеждането на универсално принудително изпълнение срещу търговци, предполага различни по вид и често пъти немалки по размер разноски.

  Дефиниция на това що е то разноски по несъстоятелността се съдържа в чл. 723 ТЗ. За разноски по несъстоятелността се считат такива като възнаграждението на синдика, а така също и разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността (напр. възнаграждения за оценител, плащания за счетоводно обслужване на синдика и несъстоятелния длъжник, адвокатски хонорари за производства по попълване на масата на несъстоятелността и др.). Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 3 ТЗ след откриването на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността, включваща най-общо имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и имуществените права на длъжника, придобити след тази дата.

  В условията на криворазбрания ни капитализъм често пъти в практиката се стига до ситуации, в които имуществото на длъжника е дотолкова оскъдно, че то се оказва недостатъчно за покриване дори на началните разноски по несъстоятелността. За подобни случаи законодателят ни е предвидил същите да се възлагат в тежест на кредиторите на несъстоятелността с нарочен акт на съда. На кредиторите по несъстоятелността се дава определен от съда срок, в който те да предплатят определената от съда сума за разноски по несъстоятелността. Ако не последва плащане в дадения от съда срок, съдът спира производството по несъстоятелност за период от една година, в рамките на която длъжникът и всеки един от кредиторите могат да внесат указаната сума за разноски и да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност. Тъй като в тези ситуации поради твърде ранния етап от развитието на производството по несъстоятелност все още няма избран синдик, не се поставя и въпросът за правомощията и задълженията на синдика в хипотезата на спряно производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ.

  С голяма сила обаче този въпрос се поставя в аналогична на гореописаната ситуация, но възникнала на по-късен етап от развитието на производството по несъстоятелност – чл. 632, ал. 5 ТЗ. Съгласно този текст на закона ако не в самото начало, а в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, съдът също следва да даде указание на кредиторите по несъстоятелността да внесат необходимата сума за погасяването на натрупаните до момента и непосредствено предстоящите разноски по несъстоятелността, при неизпълнение на което указание производството да бъде спряно. В тези ситуации, за разлика от случаите по предходния параграф, длъжникът вече има избран синдик, ползващ се с пълната палитра от правомощия по чл. 658 ТЗ. В този смисъл се поставя въпросът за това какво се случва от правна страна с правомощията на синдика и тези на самия длъжник в хипотезата на спряното по чл. 632, ал. 5 ТЗ производство по несъстоятелност. Макар и проблемът да няма своята изрична правна регламентация в ТЗ, това далеч не означава, че отговор няма и че същият не може да бъде изведен посредством логическо и систематическо тълкуване на закона.

  Тук отваряме скоба, за да поясним, че нито в закона, нито в съдебната практика е прокарано разбиране, че недостатъчното налично имущество на длъжника като предпоставката за приложението на чл. 632, ал. 5 ТЗ касае неналичието само и единствено на паричен ресурс. Тъкмо напротив – ако длъжникът не разполага със свободни парични средстава за покриването на разноските по несъстоятелността, но разполага с друго имущество (движимо, недвижимо или др.), при осребряването на което могат да бъдат покрити разноските по несъстоятелността, съдебната ни практика е категорична, че чл. 632, ал. 5 ТЗ не може да намери приложение. Ако обаче наличното имущество на длъжника по чл. 632, ал. 5 ТЗ се състои в недвижими имоти, които макар и да са достатъчни като стойност за покриване на разноските по несъстоятелността, са ипотекирани в полза на кредитор по несъстоятелността, при което полученото при тяхното осребряване по силата на поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да отиде за ипотекарния кредитор, а не за покриване на разноските по несъстоятелността (чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ), наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелнността и приложение следва да намери чл. 632, ал. 5 ТЗ.

  По отношение на въпроса за действието на спирането на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ върху правомощията на синдика и на длъжника е налице противоречива съдебна практика. В свое Решение No 202 от 03.10.2011 г. по в.т.д. No 310/2011 г. Апелативен съд Варна (ВАС) е приел, че тъй като на основание чл. 658, ал. 2 ТЗ синдикът осъществявал правомощията си съобразно развитието на производството по несъстоятелност, в условията на спряно производство по несъстоятелност всички правомощия на синдика следвало да се считат за преустановени. Евентуалното им възобновяване по аргумент и от чл. 746, ал. 1 ТЗ било обусловено от възобновяването на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 2 ТЗ.

  В диаметрално противоположен смисъл по този въпрос са се изказали Върховният касационен съд (ВКС) и Апелативен съд Велико Търново (ВТАС) в Определение No 274 от 16.04.2013 г. по ч.пр. д. No 718/2012 г. на ВКС и Определение No 226 от 03.08.2015 г. по гр. д. No 287/2015 г. на ВТАС, съгласно които дори и при спряно производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ правомощията на синдика не се прекратяват. Той продължава да е законният представител на несъстоятелния длъжник и се ползва от всички свои правомощия по чл. 658, ал. 1 ТЗ. С постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, правомощията на органния представител на длъжника продължават да съществуват, но само в строго ограничения обем по чл. 635, ал. 3 ТЗ – в рамките на спряното производство по несъстоятелност, в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ и доколкото тези правомощия не са изрично предоставени на синдика, по аргумент от което правомощията на синдика по чл. 658, ал. 1 ТЗ се запазват в пълния си обем.

  Становището на ВКС и ВТАС, застъпено в цитираната по-горе практика, заслужава подкрепа. Посочената изолирана практика на ВАС не може да бъде споделена. Това, че на основание чл. 658, ал. 2 ТЗ синдикът осъществява правомощията си съобразно развитието на производството по несъстоятелност, по никакъв начин не води до извод, че в условията на спряно производство по несъстоятелност всички правомощия на синдика следва да се считат за преустановени. Периодът на спряното производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 във вр. с чл. 632, ал. 1 и сл. ТЗ също е етап от производството по несъстоятелност, през който интересите на кредиторите от установяване, опазване и попълване на масата по несъстоятелността, от която те по-късно да получат евентуално пълно или частично удовлетворение, предпоставят нуждата от синдик, който да продължава да бъде снабден с правомощията по чл. 658, ал. 1 ТЗ. Това, че при спряното производство по несъстоятелност не могат да бъдат извършвани действия по движението на самото дело по несъстоятелност на длъжника, далеч не означава, че през този период се спират образуваните преди спирането на производството други самостоятелни съдебни производства за попълване на масата по несъстоятелността като напр. производствата по предявени осъдителни искове на длъжника или исковете по чл. 646 – 649 ТЗ. В хипотезата на спряно производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ именно синдикът е лицето на което единствено и само може да се плати с погасителен ефект от страна на длъжници на длъжника по несъстоятелността. Със спирането на производство по несъстоятелност не спира да е налице нуждата от съхраняване и опазване на масата на несъстоятелността чрез различни правни и фактически действия от страна на синдика в качеството му на орган на несъстоятелността и на законен представител на длъжника. По аргумент от това и през времето на спряно производство по несъстоятелност синдикът продължава да отговаря пред длъжника и кредиторите по чл. 663 ТЗ. Не отпадат и задълженията му за месечни отчети пред съда по несъстоятелността. Тъй като с оглед постигането на целите на производството по несъстоятелност и елиминирането на възможностите за увреждащи действия от страна на длъжника е наложително продължаването на правомощията, задълженията и отговорностите на синдика и през времето на спряно производство по несъстоятелност, продължава да се дължи месечното възнаграждение на синдика. Недостатъчното налично имущество на длъжника, от което да се покрият тези нови разноски, не отменя факта на тяхната дължимост. Не може да намери подкрепа търсенето от страна на ВАС в цитираното по-горе негово решение на аргумент от чл. 746, ал. 1 ТЗ в обосновка на изразеното от съда становище, че със спирането на производството по несъстоятелност се прекратявали правомощията на синдика, като същите се възстановявали с възобновяването на производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 746 ТЗ касае действието на възобновяването на прекратеното производство по несъстоятелност, а не на спряното производство по несъстоятелност. Спирането и прекратяването като форми на отклонение в развитието на производството по несъстоятелност са коренно различни както в правната си същност и предпоставките за тяхното постановяване, така и в произтичащите от тях правни последици. Ето защо търсенето на аналогия между правомощията на синдика при прекратяване на производството по несъстоятелност и тези при неговото спиране е недопустимо.

  Макар и повече като правна екзотика, по темата съществуват и такива крайни форми на застъпничество на становището за прекратително спрямо правомощията на синдика действие на решението за спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ, съгласно които с решението си за спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ съдът трябва с отделен нарочен диспозитив на решението си да постанови прекратяване на правомощията на синдика. Тук трябва да бъде ясно подчертано, че ТЗ никъде не предвижда възможност за прекратяване на правомощията на синдика от съда (освобождаване на синдика) извън лимитативно изброените хипотези на чл. 657 ТЗ. Същата норма в своята ал. 1 съдържа изчерпателно изброяване на хипотезите, при които съдът следва да освободи синдика. Сред тях не е поместен случаят на спиране на производството по несъстоятелност. Ал. 2 на чл. 657 ТЗ предвижда възможност за освобождаване на синдика от съда при определени форми на виновно поведение от негова страна. Тази норма има санкционен характер по отношение на синдика, поради което правоприлагането й по аналогия е недопустимо, още повече, че при спирането на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ не може да става дума за никакво виновно поведение от страна на синдика. Всяко разпореждане на съда, с което той прекратява правомощията на синдика (освобождава синдика) при хипотеза, която не е изрично закрепена в чл. 657 ТЗ, съставлява излизане на съда извън рамките на неговата правораздавателна компетентност и поради това е нищожно.

  Становището за прекратително спрямо правомощията на синдика действие на решението за спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ е неоправдано не само от правна гледна точка. То противоречи и на формалната житейска логика, която законодателят неминуемо е взел предвид, създавайки правната регламентация на производството по несъстоятелност. Ако действително решението за спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ водеше до прекратяване на правомощията на синдика и едновременно с това до възстановяване на правомощията на органния представител на несъстоятелния длъжник, би се стигнало до ситуация, при която именно на лицата, които в голям процент от случаите злоумишлено са довели представляваното от тях дружество до състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост, да се предостави представителството и управлението на това дружество, включително и разпореждането с макар и малкото останало имущество на дружеството. Та нали именно срещу действията и намеренията на тези лица в увреда на действителните кредитори на длъжника са насочени голяма част от нормите и правилата в производството по несъстоятелност. Ако действителната воля на законодателя беше с решението за спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ да се възстановяват правомощията на тези лица по отношение на несъстоятелния длъжник, то “първата им работа” би била да “дозаметат” следите от целенасочено увреждащите си действия и да “доукрият” евентуално все още неукрито имущество на длъжника чрез серия от правни и фактически действия. Едва ли законодателят ни е толкова късоглед. Становището за прекратително спрямо правомощията на синдика действие на решението за спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ не издържа както от формално правна страна, така и на елементарната житейска логика.

  В обобщение на всичко казано дотук, дори и при спряно производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ правомощията на синдика не се прекратяват. Той продължава да е законният представител на несъстоятелния длъжник и се ползва от всички свои правомощия по чл. 658, ал. 1 ТЗ.

  Автор: Мария Пелтекова